Екзотиката на Албания

18 August 2019 16:17
Екзотиката на Албания
Лилия Дакова ни е позната от онлайн пространството с блога ѝ за пътешествия и красиви детайли Kinky Potion Portion. Общото ни впечатление е, че Лили не спира да пътува, поне така казва нейният Instagram. За щастие, успяваме да я хванем след завръщането от поредното морско приключение до Албания, за да ни разкаже малко повече за него.

Представете си следната картинка: горещи дни, бананови дръвчета, палми, портокалов фреш и палачинки за закуска, басейн с приглушена джаз музичка вечер, малка масичка, върху нея дълги крака, стая-помещение, в което витае аромат на хлад и море, море, море, докъдето ти око види.
Така живях в продължение на няколко дни това лято – дните, през които бях албанска принцеса…

Съвсем в разгара на летния сезон е все по-трудно да открием кътче с плажна ивица, върху която спокойно да можем да разположим кърпата си, без да се чудим в кой момент някое шумно семейство ще се настани на още по-първа от нашата първа линия на брега, нали? В търсене на едно такова кътче и с непрестанния #wanderlust, който витае в главата ми, се отправих на пътешествие до Албания. Ще ви разкажа за нашето преживяване и ще ви споделя кои са част от местата, които си струва да посетите.



Към албанските градчета отпътуваме с кола през Гърция. Пътешествието трае около 8-9 часа и преминава през 59 тунела – един в България и 58 на гръцка територия. Като класически нощни птици, тръгваме в малките часове, за да акостираме на ранен плаж. Посрещаме изгрева на междуградски път към Ксамил (Ksamil) и щастливи си мием зъбите на морска гледка, подпрени на колата. Идилия!



Ксамил е част от Национален парк Бутринт. Можете да стигнете до него както с мини ферибот, така и с кола чрез обиколна по пътя към Саранде (Sarandë). Ние избираме второто, тъй като именно Саранде е първата дестинация, където ще отсядаме.



Градчето се смята за еквивалент на българския Слънчев бряг и, както почти всички албански населени места, е разположено предимно с обем по дължината от двете страни на пътя. Хотелът ни е в края на града и сме щастливи от спокойствието, което се усеща там. До центъра стигаме само за вечеря в таверна с морска гледка, където ядем паста. Гражданство на света – албански град, гръцко заведение и италианска храна. Разходката е достатъчна, за да се уверим, че онзи, който е сравнил Саранде със Слънчев бряг, очевидно никога не е стъпвал на Слънчака.



На следващия ден продължаваме да се изкачваме нагоре по границата. Втората дестинация е Дерми (Dhërmi), нещо като нашия Лозенец. Завоите по пътя са безконечни, има и мини светофари, които да регулират движението в селцата, тъй като място за повече от една кола няма, няма и видимост между къщите. Хотели се строят на богато, но, тъй като собствениците им бързат да ги експлоатират, стоят недовършени, с използваем първи етаж и доста арматури над него.



Албания е на туристически пазар едва от няколко години, но за това време се развива доста добре. За оставащите четири дни опитваме най-различни плажове, като на всеки от тях има разположени чадъри, шезлонги и шатри, очакващи плажуващите да оставят шарените си кърпи и дребна парична сума. Кръстосваме по картата с надеждата да открием пясъчен залив. Оказва се, че в южната част на Албания такъв не съществува. Пием шейкове с ягода, хапваме гофрети с кокос и ликьор и гледаме залези.



В живописния каньон, където Йонийско море се среща с Адриатическо, се намира плажчето Джипе (Gjipe beach). До него стигаме по тесен криволичещ път, в който през 200 метра има отбивки, по които се изчакваме с изкачващи се нагоре коли с цел разминаване. Спираме на паркинга и продължаваме пеша към очакваното магическо място. Според бабата, която събира такси за колите, то е на 15 минути ходене. В действителност е на около 35, ако не се повлича крак по пътеката.



Пясък отново няма, но пък има няколко каравани, чува се музика, продава се студена бира и дори може да се наеме топка за плажен волейбол. Представите ни за дивия отдалечен кът малко се разминават с действителността, но сливащите се морски дълбини безспорно са награда, с която да плакнем окото.



За финал на прибиране сме оставили замъка Лекуреси (Lëkurësi), който се намира в южната част на Албания, над града Саранде. Построен е през далечната 1537 г., когато не са имали нужда от розови обувки с висок ток, но са имали нужда от високи крепостни стени, от които да има видимост към града и близките острови. Сюлейман Великолепни си е изградил доста свежо местенце и е факт, че има видимост както към бреговете на Ксамил, така и към пределите на Корфу.



Ако се чудите какви аутфити да подберете за подобно пътешествие, просто оставете екзотиката на Албания да ви води. “Какво би носила Шехерезада, ако живееше тук и сега?” Това е въпросът, който аз си зададох, когато пакетирах куфара.
Рокли с макси дължини, ефирни материи, смели кройки, масивни детайли, златисти бижута, полускъпоценни камъни – това избрах аз като една съвременна Шехерезада и като че ли доста добре се вписах в горещата атмосфера на страната.

Ще запомня тази Албания като една земна синева, до която понякога е малко трудно да стигнеш по камъните, но пък е приключение да опиташ!
Списанието
Брой 117
Facebook

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ